Здраве

Възможно ли е да отидете на църква по време на периода ви?

Pin
Send
Share
Send
Send


Църковната веранда е разположена в западната част на храма и представлява коридор между входа на храма и двора. Преструването отдавна служи като място за изслушване на не-кръстени, обявени хора, на онези, на които е било забранено да влизат в храма за определено време.

Има ли нещо обидно за християнина да бъде извън църковното служение, участие в изповед, общение за известно време?

Менструалните дни не са болест, грях, а естествено състояние на здрава жена, подчертавайки способността й да дава деца на света.

Защо тогава възниква въпросът - възможно ли е да се признае по време на менструация?

Старият Завет обръща много внимание на понятието за чистота, когато влиза пред Бога.

За третирани канализационни води:

  • болести под формата на проказа, краста, язви,
  • всички видове изливи от жени и мъже
  • докосва мъртвото тяло.

Евреите преди излизането от Египет не бяха един народ. В допълнение към поклонението на Единния Бог те взели назаем много от езическите култури.

Юдаизмът вярвал, че нечистотата, мъртвото тяло - едно понятие. Смъртта е наказанието на Адам и Ева за непокорство.

Бог създаде човека, неговата съпруга, съвършен в красотата и здравето. Човешката смърт е свързана с напомняне за греховността. Бог е Живот, всяко нечисто нещо няма право да Го докосва.

Потвърждение за това може да се намери в Стария Завет. Книгата на Левит, глава 15 ясно заявява, че "не само жените се считат за нечисти по време на кръвния поток, но всеки човек, който ги докосва."

За справка! По време на менструацията е забранено не само в храма, но и в ежедневието, общуването, личния контакт между всеки човек и „нечиста“ жена. Това правило се отнася до съпруга, забраняващ всякакви сексуални действия по време на менструация.

При раждането на дете също се освобождава кръв, така че младата майка се счита за нечиста за 40 дни при раждането на момче, 60 след раждането на момиче.

Езическите жрици бяха отделени от обредите поради слабост, според тях, магическата сила изчезна от кръвта.

Ерата на християнството е направила своите изменения по този въпрос.

Нов завет - нов поглед към чистотата

Идването на Исус радикално променя концепцията за грях, значението на чистотата.

Христос ясно казва, че Той е Живот (Йоан 14: 5 - 6), миналото свърши.

Самият Спасител докосва смъртното легло на младежа, възкресявайки сина на вдовицата. (Лука 7:11 - 13)

Една жена, страдала от кървене в продължение на 12 години, знаейки за забраната на Стария завет, тя докосна ръба на дрехата Му. В същото време много хора я докосваха, защото винаги имаше много хора около Христос.

Исус веднага почувства изцелителната сила, която излизаше от него, наричаше някога болния човек, но не я хвърляше камъни, а й казваше да действа по-смело.

Важно е! Никъде в Новия Завет не е написано за нечистотата на кръвоизлива.

Апостол Павел, изпращайки писмо до римляните, глава 14, казва, че той самият няма нечисто нещо. Хората излизат с “нечистота” за себе си, след това вярват в нея.

Апостолът пише за първото послание към Тимотей, глава 4, всичко трябва да бъде прието, благодарение на Бога, който е направил всичко добре.

Менструацията е процес, създаден от Бога, те не могат да третират нечистотии, още по-малко да отделят някого от защитата, Божията благодат.

В Новия Завет апостолите, говорейки за нечистотии, предполагат използването на хранителни продукти, които са забранени от Тората, което е неприемливо за евреите. Свинско, свързано с нечиста храна.

Първите християни също имаха проблем - възможно ли е да се причастие по време на менструация, те сами трябваше да вземат решението. Някой, следвайки традициите, каноните, не докосваше нищо свято. Други вярваха, че нищо не може да ги отдели от Божията любов, освен греха.

Много мъже и жени вярващи по време на своите периоди признават и получават причастие, а не намират в думите, проповеди на Исус, забрана.

Отношението на ранната църква и светите бащи на времето към въпроса за месечното

С появата на новата вяра нямаше ясни концепции нито в християнството, нито в юдаизма. Апостолите се отделиха от ученията на Мойсей, без да отричат ​​вдъхновението на Стария Завет. В същото време ритуалното примесване на практика не се обсъждаше.

Ранните бащи на ранната църква, като Методий Олимпийски, Ориген, мъченик Юстин, разглеждали въпроса за чистотата като концепция за греха. Нечисти, в техен смисъл, означава грешно, това се отнася за жените, времето на менструацията.

Ориген приписва не само менструация, но и сексуален контакт с примесите. Той игнорира думите на Исус, че двамата, като се компилират, се превръщат в едно тяло. (Мат.19: 5). Неговият стоицизъм, аскетизмът не беше потвърден в Новия Завет.

Антиохийското учение от третия век забранява ученията на левитите. Напротив, Дидаскалия отрича християните, които за времето на менструацията са напуснали Святия Дух, разделяйки тялото от църковните служения. Бащите на църквата по онова време смятат, че същият пациент с кръвоизлив е основата за неговото увещание.

Римският Клементи дава отговор на проблема - дали е възможно да отидеш на църква по време на менструация, като твърди, че човекът, който е престанал да присъства на литургията или получи причастие, е оставил Святия Дух.

Един християнин, който не е преминал прага на храма по време на менструация, не е свързан с Библията, може да умре без Святия Дух и как да бъде тогава? Светият Климент в "Апостолските укази" твърди, че нито раждането на дете, нито критичните дни, нито замърсяването замърсяват човека, не може да го отдели от Святия Дух.

Важно е! Клементи Римски осъдил християните за празни речи, но смятал раждането, кървенето и телесните дефекти за естествени неща. Той нарича забрани на изобретението на глупави хора.

Свети Григорий Двоеслов също стоеше на страната на жените, твърдейки, че естествените, създадени от Бога процеси в човешкото тяло, не могат да бъдат причината за забраната за посещение на църковни служби, за изповядване, за приемане на общение.

Освен това, проблемът с женските примеси по време на менструация е повдигнат в катедралата Гангрски. Свещениците, които се събрали през 341 г., осъдили евстатистите, които считали не само за менструация, но и сексуален контакт, забранявайки на свещениците да сключат брак. В тяхното фалшиво учение разликата между половете е била унищожена, или по-скоро, жената е приравнена на мъж в облекло, поведение. Бащите на Gangrsky Sobor осъдили евстинианското движение, защитавайки женствеността на християните, разпознавайки всички процеси в своето тяло като естествени, създадени от Бога.

През шести век Григорий Велики, папа Римски, зае страната на верните енориаши.

За свети Августин от Кентърбъри, който повдигна въпроса за менструалния ден, нечистотата, папата пише, че вината на християните в тези дни не е, тя не може да бъде забранено да се признава, да приема общение.

Важно е! Според Григорий Велики, похвалата е достойна за жени, които се въздържат от причастие поради благоговение и които са го приели по време на менструация поради голямата си любов към Христос, не са осъдени.

Учението на Григорий Велики продължава до седемнадесети век, когато отново е забранено на християните да влизат в църквата по време на менструация.

Ранната Руска църква

Руската православна църква винаги е била характеризирана със строги закони, отнасящи се до критичните дни на жените, всякакви видове изтичания. Той дори не повдига въпроса - възможно ли е да отидете на църква по време на менструация. Отговорът е недвусмислен и не подлежи на договаряне - не!

Нещо повече, според Нифонт Новгородски, ако раждането започва точно в храма и детето се ражда там, тогава цялата църква се счита за осквернена. Тя е запечатана за 3 дни, преиздадена със специална молитва, която може да бъде намерена, като се прочете "Разпитът на Кирик".

Всички присъстващи по същото време в храма бяха смятани за нечисти, можеха да го напуснат едва след почистващата молитва на Книгата на Требник.

Ако една християнска жена дойде в храма "чиста", а след това имаше кървене, тя спешно трябваше да напусне църквата, в противен случай половин годишен покаяние я чакаше.

Почистващите молитви от Книгата на темника все още се рецитират в църкви веднага след раждането на бебето.

Този въпрос е много спорен. Проблемът с докосването на „нечиста“ жена в предхристиянски времена е разбираем. Защо днес, когато едно дете се роди в свещен брак и е дар от Бога, раждането му прави майката, всеки, който я докосне, се осквернява?

Съвременни сблъсъци в Руската църква

Само 40 дни по-късно, християнин е допуснат в храма, при условие на пълна "чистота". На нея се извършва обредът на църквите или въвеждането.

Модерното обяснение за този феномен е умората на раждащата жена, която според нея трябва да се възстанови. Как тогава да обясним, че на сериозно болните се препоръчва да посещават храма по-често, да приемат причастието, като се пречистват от кръвта на Исус?

Слугите на днешното време разбират, че законите на Книгата на исканията не винаги се потвърждават в Библията и в Свещените Писания на Отците на Църквата.

Бракът, размножаването и нечистотата някак си трудно се свързват.

1997 г. направи корекции по този въпрос. Светият Синод на Антиохия, неговият Блаженство патриарх Игнатий IV решава да промени текстовете на Книгата на Книгата на почитанията относно святостта на брака и чистотата на християнските жени, които са родили дете в съюза, осветен от църквата.

Критската конференция от 2000 г. препоръчва при провеждането на църква или въвеждането на млада майка да я благослови и да не говори за нечистота.

Важно е! Когато представя майка, църквата благославя рождения ден на детето, ако майката е физически силна.

След Крит, православните църкви са получили спешни препоръки да предадат на всички енориаши, че желанието им да посещават храма, изповядват и приемат причастието е добре дошло, независимо от критичните дни.

Йоан Златоуст критикува канонистите, които твърдят, че посещението в храма в критични дни е неприемливо.

Дионисий Александровски се застъпва за спазването на каноните, но животът показва, че не всички закони се спазват от модерните църкви.

Каноните не трябва да управляват Църквата, защото те са написани за храмовите служби.

Въпросите за критичните дни носят маска на благочестие, основана на предхристиянските учения.

Съвременният патриарх Павел Сърски също не смята една жена по време на критичен ден духовно нечиста или грешна. Той твърди, че по време на менструация един християнин може да изповяда, да приеме причастие.

Негово светейшество Патриарх пише: „Месечното почистване на жена не я прави ритуално, молитва нечиста. Тази нечистота е само физическа, телесна, както и изхвърляния от други органи. Освен това, тъй като съвременните хигиенни продукти могат ефективно да предотвратят замъгляването на храма от случайно кървене ... ние вярваме, че от тази страна няма съмнение, че една жена може да ходи на църква по време на месечното почистване с необходимите грижи и хигиенни мерки. , целувайки икони, взимайки анти-храна и осветена вода, както и участвайки в пеене. "

Важно е! Самият Исус очисти жените и мъжете от Своята кръв. Христос стана плът на всички православни. Той стъпкал телесната смърт, като давал на хората духовен живот, независимо от състоянието на тялото.

Как беше преди?

В най-старата част на Библията - Стария Завет, се казва, че „нечистите” хора не трябва да влизат в храма. Тази категория включва:

  • пациенти с проказа
  • всички, които страдат от гнойно-възпалителни заболявания,
  • хора, които са се осквернили чрез докосване на разлагащо се тяло (труп),
  • жени с физиологично кървене.

Твърди се, че човек не може да посети храм при някое от тези условия.

Интересен факт: във време, когато на майките, които са родили момче, е било разрешено да ходят на църква 40 дни след раждането, на момиче е разрешено след 80.

Какво мислят сега?

Според Новия завет корекциите бяха съборени от списъка на хората, които не трябва да ходят на църква. Въпреки че някои ограничения за жените не са изчезнали. Забраната за жените, посещаващи храма по време на техните периоди, е била причинена от хигиенни съображения.

Винаги се е смятало, че храмът е свято място и на нейната територия не може да се пролее кръв. Преди това нямаше надеждни хигиенни средства за защита, следователно за жените по време на менструация, църковните посещения бяха забранени.

Има и друго мнение, защо жената не може да посещава храма с месечните. Кой е виновен за това, че е изгонен от градините на Рая? На жената. Вероятно следователно жените не са били допуснати до Бога. Очевидно, за да не ви напомня за стари престъпления. Поради тази причина, по време на менструацията, както и в продължение на четиридесет дни след раждането на бебето, до пълното кръвотечение след раждането, на жената не се позволява да влиза в храма.

Към днешна дата няма разумна забрана за посещения при жени по време на менструацията на храма. В Завета има глави, в които учениците изразяват, че оскверняването на вярата носи зло, което идва от сърцето на човека, а не физиологично освобождаване. В Новия завет основният акцент е поставен върху вътрешната духовност на човека, а не върху естествените процеси, които не зависят от него.

Забранено ли е жена да ходи на църква по време на менструация?

В храма не може да се хвърли човешката кръв. Ако например човек в църквата отсече пръст и започне да кърви, той трябва да го напусне, докато кръвта спре. В противен случай ще се счита, че святото място е осквернено и е необходимо да се освети отново.

Може да се заключи, че по време на менструация, ако използвате висококачествени продукти за хигиена (уплътнения, тампони), можете да отидете в църквата, тъй като няма да има разливане на човешка кръв. В същото време мненията на духовенството по този въпрос се различават, някои дори си противоречат.

Някои смятат, че жените с менструално кървене нямат място в църквата. Можете да влезете, да прочетете молитва и да си тръгнете. Други - привърженици на по-радикални възгледи, казват, че е строго забранено да посещават църквата през месеца. Но има хора, които твърдят, че менструацията не трябва да влияе поведение по никакъв начин, че през този период нищо не трябва да се променя в църковния живот, човек трябва да продължава да чете молитви, да поставя свещи, да се изповядва и да общува.

Привържениците на двете гледни точки могат да предоставят доказателства за собствените си решения, въпреки че могат да бъдат оспорени. Тези, които подкрепят първото мнение, до голяма степен се основават на информация от Стария Завет, като казват, че в древни времена жените с кървене трябвало да бъдат далеч от хората и църквата. Но ясно обяснение защо това трябва да бъде така, не може да осигури. Защото по онова време жените се страхуваха от оцветяване с кръвта на свято място поради факта, че нямаше необходимите средства за хигиена.

Често се отбелязва, че няма вина за жената в този физиологичен процес. Но в древни времена жените в Русия избягвали да посещават църквата тези дни.

Някои от светиите направиха изявления, че природата е направила жените щедър подарък, давайки им тази уникална способност да очистват тялото. Те твърдят, че явлението е създадено от Бога, затова не може да се говори за мръсотия и нечистота.

Би било погрешно да се откаже жена да посещава храма по време на менструация, въз основа на данни от Стария завет. Ако внимателно и задълбочено проучите църквата, можете да стигнете до заключението, че забраната за посещение на църква по време на менструацията вече е морално остаряла.

Как все още го правя?

Посещавайте момичетата с храмове по всяко време. Ако вземете предвид мнението на по-голям брой духовници и по време на менструация, това може да се направи. Но би било по-добре в тези дни да откаже да изпълни тайнството на кръщението и сватбата. Препоръчително е, ако е възможно, да не докосвате кръстове, икони и други светилища. Освен това църквата призовава тези дни да не изповядва и да не приема общение.

Създаване на първия мъж и жена

Ако искате да знаете как Всевишният е създал нашата Вселена, тогава трябва внимателно да проучите Стария Завет. В него се казва, че първите хора са създадени на 6-ия ден от Бога по образ и подобие на него и са получили имената на Адам (човек) и Ева (жена).

В резултат на това се оказва, че първоначално жената е била чиста, не е трябвало да ходи месечно. А процесът на зачеване и раждането на деца не трябваше да бъде мъчителен. В света на Адам и Ева, в който цари пълно съвършенство, нямаше място за нищо нечисто. Тялото, мислите, действията и душите на първите хора проникват в чистотата.

Въпреки това, както е известно, такава идилия е продължила само кратко време. Хитрият дявол пое върху себе си образа на змия и започна да изкушава Ева да вземе от забранения плод от дървото на познанието за доброто и злото. В замяна на това жената беше обещана да получи власт и по-високи познания. И тя не можеше да устои - опитваше се самият плод и също така даваше на мъжа си да я опита.

По този начин се случило падението в грях, което се разпространило в цялата човешка раса. Адам и Ева завинаги бяха прогонени от Рая като наказание. Жената беше обречена на мъчение. Казано е, че оттогава процесът на зачеване и раждането на потомството ще й донесе страдание. Тук, откакто жената, според Библията, смята за нечиста.

Какво забранява Старият Завет

Для наших далёких предков правила и законы Ветхого Завета играли огромную роль. Не зря ведь в тот период времени создавалось огромное количество храмов, в которых люди пытались установить связь со Всевышним, а также делали подношения ему.

Что же касается представительниц прекрасного пола, то их не считали полноправными членами общества, а относили в дополнение к мужчинам. И, конечно, никто не забывал про прегрешение, совершённое Евой, после которого у неё началась менструация. Това означава, че месечният по това време е нещо като напомняне за това, как първата жена е била виновна пред Бога.

В Стария Завет беше много ясно посочено кой има и кой няма право да посещава Светия Божий храм. Затова забраната за влизане е наложена в следните ситуации:

  • за прокажени,
  • по време на производството на семена,
  • за тези, които докоснаха мъртвите,
  • за тези, които са страдали от гнойни изхвърляния,
  • за жени по време на менструация,
  • за жени, които са родили момче - до четиридесет дни, а за тези, които са родили момиче - до осемдесет дни.

Във време, когато Старият Завет е бил подходящ, всичко се възприема от физиологична гледна точка. Така мръсното тяло каза, че неговият собственик - нечист.

На жените строго е забранено да ходят на църква, а също и на места, където се събират много хора. Забранено е да се пролива кръв в свещени места.

Тези правила са действали до появата на Исус Христос и до момента, когато Новият Завет влезе в сила.

Исус Христос позволи да отиде в храма с месечните

Спасителят се съсредоточи върху духовното, опитвайки се да помогне на хората да осъзнаят истината. В края на краищата, той дойде на този свят, за да изкупи всички човешки грехове, и по-специално греха на Ева.

Ако човек не е имал вяра, това означава, че всичките му действия автоматично попадат в категорията на бездушните. Наличието на черни мисли направи човек нечист, без значение колко чиста и безупречна беше физическата му обвивка.

Божият храм престана да се възприема като специфично място на Земята и се трансформира в човешки души. Исус увери хората, че душата всъщност е Божият храм, Неговата Църква. В същото време имаше уеднаквяване на правата на представителите на двата пола.

Искам да говоря за една ситуация, възмутен всички свещеници. Когато Спасителят беше в Храма, една дама, която от много години страдаше от постоянна загуба на кръв, стискаше тълпата от хора и докосваше дрехите му.

Исус се чувстваше нещастен, обърна се към нея и каза, че отсега нататък тя е спасена от вярата му. Оттогава настъпи разцепление в човешкия ум: някои хора останаха верни на чистотата на физическия (привърженици на Стария Завет, които бяха твърдо убедени, че жените при никакви обстоятелства не трябва да посещават църквата през месеца), а втората част слушаше ученията на Исус Христос ( привърженици на Новия завет и духовна чистота, които започнаха да пренебрегват тази забрана).

Когато Спасителят бил разпънат на кръста, Новият Завет станал релевантен, според който пролятата кръв започнала да символизира нов живот.

Какво казват свещениците за тази забрана?

Що се отнася до представителите на Католическата църква, те отдавна са намерили отговор на въпроса дали е възможно да отидете на църква с менструации. Менструацията в този случай се счита за напълно природен феномен, затова няма забрани за посещение на църква по време на нея. Освен това кръвта не е напоила църковните подове за дълго време поради наличието на голям брой хигиенни продукти.

Но православните свети отци не могат да намерят правилното решение за това. Някои са готови да дадат един милион причини, поради които не можете да отидете на църква с месечни. А други твърдят, че няма нищо осъдително в посещението на Храма, ако душата ви го иска толкова много.

Има и трета категория духовници, които позволяват на жената да дойде в храма, но й забрани да участва в някои свещени обреди, а именно кръщението, сватбата, изповедта.

Какво е забранено да се прави в храма по време на менструация

Забраните се отнасят предимно до чисто физически моменти. Така че, по хигиенни причини, жените не трябва да потъват във водата, така че другите да не виждат как нейната кръв се смесва с вода.

Сватбеният процес е доста дълъг и не всяко отслабено женско тяло ще може да я поддържа до края. И това от своя страна е изпълнен с припадъци, а също - слабост и световъртеж.

По време на изповедта се включва психо-емоционалният аспект и, както е известно, представителите на по-слабия пол имат малко неадекватно състояние през своите периоди (и се държат съответно). Ето защо, ако жена реши да признае в този момент, тя би рискувала да изпусне много излишни неща, за които тя по-късно щеше да съжалява за дълго време. В резултат на това е необходимо определено да се откажат от изповедта в критични дни.

Възможно ли е да отидете на църква с месечни или не?

В съвременния свят това не е необичайно, когато се случва смесването на грешни и праведни. Никой не знае със сигурност кой е измислил въпросната забрана. Всички хора възприемат информацията във формата, в която за тях е по-удобно.

Църквата е една стая точно както е била във времето на Стария Завет. Така че всички по инерция продължават да спазват установените от него правила. И се опитвайте да не отидете в храма с месечните.

Но в съвременния демократичен свят са направени много промени. Ако по-рано основният грях при посещението на църква с менструация беше да се пролее кръв в храма, то днес можете напълно да се справите с този проблем - измислени са достатъчно хигиенни продукти (тампони, уплътнения), които поглъщат кръв и не позволяват да се появят свети места. Така че жената вече не се счита за нечиста.

Но има и обратна страна на монетата. По време на менструацията процесът на самопречистване се извършва в женското тяло. Това означава, че жената все още се смята за нечиста и е забранено да ходи в храма.

Но Новият Завет е на страната на нежния пол. Според него, ако почувствате духовната нужда да докоснете светилището, бъдете изпълнени с божествена подкрепа, тогава посещаването в църквата е приемливо и дори препоръчително!

В крайна сметка, Спасителят осигурява своята помощ на онези, които искрено вярват в него. И колко чист, докато тялото ви няма значение. Затова се оказва, че привържениците на Новия Завет не са забранени да ходят на църква в критични дни.

Има обаче някои изменения. Основавайки се на това, че ако Църквата и Божият Храм са самата душа на човека, тогава не е необходимо той да посещава някакво определено място, искайки да получи помощ. Съответно, една жена може също така да се обърне в молитва към Господ и от апартамента си. И ако молитвата й беше искрена, искрена, то със сигурност ще бъде чута и много по-бърза, отколкото в случай на посещение в храма.

В края

Все пак никой не може да ви даде точен отговор на въпроса дали е позволено да посещават църквата ежемесечно. Всеки ще изрази своята гледна точка по този въпрос. И на това основание отговорът на поставения въпрос трябва да се търси не в книги и статии, а в дълбините на собствената душа.

Забраната може или не може да присъства. В същото време се отдава голямо значение на мотивите и намеренията, с които дамата ще отиде в храма. Например, ако желанието й е да бъде простено, да се покае за съвършени грехове, тогава е приемливо да присъстваш на църква по всяко време. Най-важното нещо е да поддържаме душата чиста.

По принцип, по време на менструацията е препоръчително да се мисли за действията, които извършвате. Често тези дни жените по принцип нямат особено желание да напускат дома си. Затова, за да обобщим, е позволено посещение в Божия храм по време на менструация, но само ако душата ви наистина се нуждае от нея!

В края на темата ви препоръчваме да видите тематично видео:

Произходът на създаването на мъж и жена

Стъпка по стъпка създаването на Вселената може да бъде изследвано в Библията в Стария Завет. Човек създаде Бог по подобие на ден 6 - човекът на Адам и жената Ева. Това означава, че първоначално жената е създадена чиста, без периоди. Зачеването на детето и раждането трябва да са без мъка. Нямаше нищо лошо в съвършения свят. Всичко беше чисто: тяло, мисли, мисли, действия. Но подобно съвършенство не продължи дълго.

Дяволът под формата на змия изпита Ева да яде ябълка. След което тя трябваше да стане силна като Бог. Жената сама опита да яде ябълката, да даде на мъжа си опит. В резултат на това и двамата съгрешиха. И тя падна на раменете на цялото човечество. Адам и Ева бяха изгонени от святата земя. Бог беше ядосан и предрече жена да страда. "Отсега нататък ще бъдеш заченат в мъчения, ще родиш в мъки!", Каза той. От този момент нататък една жена теоретично се счита за нечиста.

Забрана в Стария Завет

Историята на живота на хората от онова време се основаваше на правила и закони. Всичко беше написано в Стария Завет. Светият храм е създаден, за да общува с Бога, да принася жертви. Всъщност жената се смята за допълнение на мъжа и изобщо не се счита за пълноправен член на обществото. Грехът на Ева се помни добре, след което тя започва своя период. Като вечно напомняне, което една жена е създала.

В Стария Завет ясно е посочено кой не трябва да посещава Светия храм и в какво състояние:

  • с проказа
  • със семена,
  • докосва трупа
  • с гнойно отделяне,
  • по време на менструация,
  • след раждане на жени, които са родили момче 40 дни, едно момиче 80 дни.

В периода на Стария Завет всичко се разглежда от физическа гледна точка. Ако тялото е мръсно, тогава човекът е нечист. Нещо повече, жена по време на критични дни не можеше да посети само Светия храм, но и обществени места. Тя остана далеч от събранието, тълпите. Кръвта не трябва да се пролива на свято място. Но тук дойде ерата на промяната. Исус Христос дойде на земята със своя Нов Завет.

Премахване на мръсотията от Новия Завет

Исус Христос се опита да достигне душата на човека, цялото внимание е насочено към духовното. Той е изпратен да изкупи греховете на човечеството, включително Ева. Работи без вяра се считат за мъртви. Това означава, че човек е чист отвън, счита се за духовно нечист заради черните си мисли. Светият храм е престанал да бъде специфично място на земята. Той се премести в душата на човека. “Душата ти е Храм на Бога и Неговата Църква!”, Каза той. Мъжете и жените станаха равни.

Ситуацията, която се случи в един момент, предизвика възмущението на цялото духовенство. Една жена, която много години страдаше от тежък кръвоизлив, стискаше се през тълпата, докосваше дрехите на Исус. Христос усети, че енергията се отдалечава от него, обърна се към нея и каза: “Твоята вяра те спаси, жена!” От този момент нататък всичко се смесва в умовете на хората. Онези, които остават верни на физическия и Стария завет, се придържат към старото мнение - жена не може да ходи на църква по време на своя период. А онези, които последваха Исус Христос, следваха духовния и Новия Завет, това правило беше премахнато. Смъртта на Исус Христос стана отправна точка, след която Новият Завет влезе в сила. И разлятата кръв поражда нов живот.

Мнението на свещениците за забраната

Католическата църква отдавна решава въпроса за критичните дни. Свещениците смятат, че менструацията е природен феномен, те не виждат нищо лошо в това. Кръвта отдавна е разлята на пода на църквата поради хигиенни продукти. Православните свещеници все още не могат да се съгласят с мнението си. Някои подкрепят мнението, че е абсолютно невъзможно жените да ходят на църква по време на менструация. Други се отнасят до тази неутралност - можете да посетите, ако възникне такава нужда, не се ограничавайте. Трети споделят мнението, че жена може да влезе в църква в критични дни, но някои тайнства не могат да бъдат изпълнени:

Във всеки случай, забраните са повече свързани с физически моменти. По хигиенни причини не е възможно да потънат във водата в критични дни. Кръвта във водата не е много хубава картина. Сватбата трае много дълго време, отслабеното тяло на жената по време на менструация не може да го понесе. И кръвта може да тече трудно. Има замаяност, припадък, слабост. Изповедта засяга повече психо-емоционално състояние на жената. В периода на менструация тя е уязвима, уязвима, а не самата. Може да разкаже история за нещо, което по-късно ще съжалява. С други думи, по време на менструация жената е луда.

Така че можете да отидете на църква или не с месечни

В съвременния свят и грешните, и праведните се смесват. Никой не знае как е започнало всичко. Свещениците не са духовни служители, които са били във времето на Стария или Новия Завет. Всеки чува и възприема това, което иска. По-скоро е по-удобно за него. И това е така. Църквата, тъй като стаята остана от времето на Стария Завет. Така че онези, които са посетили святия храм, трябва да се придържат към тези правила, които са свързани с него. През месеца не може да отиде в църквата.

Но съвременният свят на демокрацията прави друго изменение. Тъй като кръвта е била пролята в храма като осквернение, сега проблемът е напълно решен. Хигиенни продукти - тампони, уплътнения не позволяват на кръвта да тече към пода. На практика жената е престанала да бъде нечиста. Но има и друга страна на монетата. По време на менструацията женското тяло се почиства. Новото попълване на кръвта дава възможност за функциониране с нови сили. Следователно жената е все още нечиста. Не можете да отидете в църквата по време на вашия период.

Но има и Нов Завет, когато физическото няма значение. Тоест, ако има нужда да се докоснат до светилищата за изцеление, да се почувства подкрепата на Бог, можете да посетите храма. Освен това, в такива моменти трябва. В крайна сметка Исус помага само на тези, които наистина се нуждаят от нещо. И го пита с чиста душа. И готвачът изглежда като тялото си в този момент, няма значение. Това означава, че за тези, които ценят повече духовното и Новия завет, е възможно да отидете на църква по време на менструация.

Отново има корекции. Защото Църквата и Светият Храм са душата на човека. Няма причина да отиде в конкретна стая, за да поиска помощ. Достатъчно е една жена да се обърне към Бога навсякъде. Искането, идващо от чисто сърце, ще бъде чуто по-бързо, отколкото когато посещавате църква, между другото.

Обобщава

Никой няма да даде точен отговор на въпроса дали е възможно да отидеш на църква по време на менструация. За това всеки има своето информирано мнение. Решението трябва да бъде взето от самата жена. Забрани и яж, а не. Заслужава да се обърне внимание на причината за посещение на църквата. В крайна сметка, не е тайна, че жените отиват в свещения храм, за да се отърват от нещо, да привлекат нещо. С други думи, те правят силни маншети, обичат магии, изсушават, сушат, дори желаят смърт на други хора. Така, по време на месечната енергия на жената отслабва. Чувствителността може да се увеличи, пророческите сънища ще започнат да се случват. Но няма сила в думите, докато не е силна по дух.

Ако целта на посещението на църква е да поискате прошка, да се покаете за греховете, можете да ходите в каквато и да е форма, периодът ви не е пречка. Основното не е нечисто тяло, а чиста душа след това. Критичните дни са най-подходящото време за мислене. Друг интересен факт е, че по време на менструация изобщо не искате да отидете никъде, нито в църквата, нито да посетите, нито да пазарувате. Всичко е чисто индивидуално, зависи от благосъстоянието, състоянието на ума, нуждите. Можете да отидете в църквата в критични дни, ако наистина имате нужда от нея!

Гледна точка в Стария завет и Новия Завет

Обяснения за това защо през месеца не може да бъде в църквата, могат да бъдат намерени в Стария Завет. Именно там се споменава факта, че е забранено да влиза в църквата по време на женската „нечистота”. Менструацията е периодът, в който жената се счита за „мръсна”. Тя се основава на факта, че някои екскреции се получават от тялото й. Мнозина вярваха, че такъв процес е наказание за факта, че техният предшественик някога е извършил греховен падане.

В същото време духовниците се опитват по всякакъв начин да защитят своите енории от всяко споменаване на човешката смъртност. Смята се, че по време на менструация има някакъв начин да се очисти матката от мъртво яйце. И в църквата не може да има смъртоносни обекти.

Други учени от Писанията казват, че наказанието на Господ може да бъде дълъг процес на даване на живот на дете, но наличието на кървене от гениталиите предполага, че човешката раса може да продължи. Освен това няма нормални съвременни продукти за лична хигиена и тя може да затопли пода.

Това включва не само посещение на святото място, но и участие в церемонии. Тогава нямаше съмнение дали е възможно да се причастие с месечно. Тъй като не се счита за уважение към Господа и църковните обичаи. Забраната е наложена на допира до църковните прибори. Имаше и изявление, че всеки, който я е докоснал през този период, също става нечист и всичко около нея.

Какво казва Новият Завет

Това Писание вече заявява, че всички Божии създания са красиви и всичко, което им се случва, също е нормално. И за да попречи на жена да посети тези дни, храмът не е необходим. Смята се, че най-важното е, че тя е в душата на човек, а не в това, което се случва с неговото тяло. По-модерна интерпретация не е толкова взискателна към този аспект, тъй като не само човешкото съзнание се е променило, но и социалните харти на живота. Църквата вече е по-толерантна. Но это не означает, что необходимо пренебрегать всеми правилами и поступать так, как Вам захочется.

Современная трактовка

Ответ священника о посещение церкви во время месячных может также зависеть от того, где именно находится обитель Господа. В наше время люди в городах стали обращать меньше внимания на некоторые правила и поэтому допускают погрешности. Многие священники разрешают входить в здание и молится, но нельзя прикасаться к иконам и прочему, а также ставить свечи.

Бывает и такое, когда священнослужитель не сможет отказать женщине в помощи. Есть некоторые исключения, когда стоит нарушить требования. Те включват:

  • длительное кровотечение,
  • серьезное состояние больной, которое может закончится летальным исходом,
  • тяжкая и долгая болезнь.

Что нельзя делать в «критические» дни

Как уже было сказано, есть некоторые обряды и таинства, которые не проводят во время менструальных выделений. Сред тях са:

А что делать если решили окрестить ребенка и уже дату назначили, а тут жизнь внесла свои коррективы? Можно в церковь с месячными крестить ребенка или переносить? И так:

  • Ако играете ролята на майка на детето, в този случай не можете да влезете в църквата точно до 40 дни след раждането му, и ако такава ситуация се случи след този период, тогава просто ще бъдете помолени да не влизате по време на причастието, а да дойдете след това. Но всичко това е много индивидуално и зависи от храма и свещеника.
  • Ако сте кръстница, тогава се опитайте да изясните всички особености и притеснения на моментите ви по-рано, защото не можете да изпълнявате ритуала на кръщението на бебето в „критични“ дни.

Същото важи и за всички други ритуали, тъй като ще трябва да докосвате някои църковни неща, които се считат за неприемливи и светски. Смятам, че най-важната забрана да се удари в кръв върху книги, икони и свещи. Но в съвременния свят това може да се избегне.

Съвременните традиции могат да присъстват по време на менструация в църквата и в това те не виждат нищо препятстващо. Въпреки че представителите на онези, които спазват старите традиции, вярват, че разливането на която и да е кръв е неприемливо в свещено място, където се извършва Безкръвна жертва. Но въздържанието от общението за известно време няма да навреди на душата. От друга страна, някои вярват, че такова търпение ще й донесе повече божествена благодат.

Не забравяйте, че преди да направите каквито и да било действия, трябва да се запознаете с правилата на общността, в която искате да отидете. Струва си да се придържаме към онези традиции, които са приети от по-голямата част от епископата. Трябва да вземем предвид и собствените си чувства. Често си струва да слушаме какво ни казва душата и сърцето ни. Ако имате спешна нужда да дойдете в храма и да прочетете молитва, не трябва да мислите дали е възможно да посетите манастира по време на менструация или не. Просто прави каквото ти е удобно. Всеки може да направи това, което смята за подходящо, и да бъде отговорен за такива действия пред самия Господ.

При посещение на храма не е позволено

Посещение в храма на много хора възможността за покаяние, молитва, молби и укрепване на силите. Но такава благодат от своя страна изисква човек да бъде осведомен и да следва църковните канони и правила на поведение в църквата. Православните традиции, установени от нашите предци, не са предназначени да ограничават, а да рационализират действията на енориашите в храма. Това не означава, че други посетители на храма имат право да отправят груби забележки към човек, който току-що започва да църква. За съжаление такива случаи не са рядкост. Но трябва да се отнасяте към тях като към потискане на собствената си гордост.

За да се избегнат подобни ситуации е по-добре да се чете специална литература преди първата кампания в храма, а с най-трудните и противоречиви въпроси се свържете със свещеника. Защото около църковния живот, ритуали и тайнства винаги има много митове и грешки. Например, жените и момичетата са много загрижени за въпроса, възможно ли е да посетят храма в критични дни. Смята се, че жена в този период е „нечиста“ и с нейното присъствие само ще оскверни святото място.

Нека видим. Защото Бог няма “нечисти” хора, той обича всички по бащински начин. А човекът е по-често „нечист“ с душата си, отколкото тялото си. И дойде в храма само за очистване. Всички стереотипи, свързани с забраната за посещение на храма на жените по време на менструация, идват от Средновековието. Когато хигиената все още беше лоша, капка кръв, падаща на пода, можеше да оскверни Божия дом.

Сега, когато всичко е повече от нормално с личната хигиена, това правило е станало формално. Една жена може да отиде в храма, но не можете да участвате в църковни тайнства. Жените и момичетата могат да изповядат, но няма да бъдат допуснати до причастие. В такива дни е невъзможно да се прикрепят към икони, кръст, свети мощи, да се оженят и кръщават деца.

Изключение от правилото

Но ако говорим за заболяване или състояние на смърт, няма място за правила и предразсъдъци. Свещеникът има право да общува или да събира такава жена.

Според църковните правила жена след раждането няма право да посещава храма 40 дни. И след този период, свещеникът трябва да прочете разрешителната молитва над нея: "Молитви на жената на родителя, на четиридесет дни".

В същото време човек не трябва да забравя историята на Евангелието, когато една жена, страдаща от кървене, докосна ръба на Христовото облекло и получи изцеление. Всички хора имат право на Божията милост, независимо от физическото им състояние.

Възможно ли е да отидете в църквата, когато менструирате според Стария и Новия завет?

В Стария Завет, периодът на менструалното кървене при жените се счита за проявление на "нечистота". Именно с това писание всички предразсъдъци и забрани, наложени на жените по време на техния период, са свързани. В Православието, въвеждането на тези забрани не е спазено. Но също така не беше извършена и тяхното анулиране. Това дава основание за несъгласие с мненията.

Влиянието на културата на езичеството не може да бъде отречено, но идеята за външна нечистота за човек е преработена и започва да символизира истините на теологията в Православието. Така в Стария Завет нечистотата е свързана с темата за смъртта, която след падането на Адам и Ева завладява човечеството. Понятия като смърт, болест и кървене говорят за дълбоко увреждане на човешката природа.

За смъртността и нечистотата на човека те лишиха божественото общество от възможността да живеят близо до Бога, т.е. хората бяха изтласкани на земята. Това отношение към периода на менструация се наблюдава в Стария завет.

Повечето хора смятат нечистото, което излиза от тялото чрез определени човешки органи. Те го възприемат като нещо излишно и напълно ненужно. Такива неща включват освобождаване от носа, уши, кашлица и много други.

Менструацията при жените е почистване на матката от тъканите, които вече са мъртви. Това пречистване се случва в разбирането на християнството като очакване и надежда за по-нататъшно схващане и, разбира се, за появата на нов живот.

Старият Завет казва, че душата на всеки човек е в кръвта му. Кръв по време на менструация се смяташе за двойно ужасна, тъй като съдържаше мъртвите тъкани на тялото. Твърди се, че жената е изчистена, освободена от тази кръв.

Мнозина смятат (отнасящи се до Стария Завет), че е невъзможно да отидат в църквата в такъв период. Хората приписват това на факта, че жената е отговорна за провалената бременност, обвинявайки я за това. А наличието на изхвърлена мъртва тъкан осквернява църквата.

В Новия Завет мненията се преразглеждат. Физическите феномени на свещеното и специално значение в Стария Завет вече не са ценни. Акцентът се поставя върху духовния компонент на живота.

Новият завет казва, че Исус изцели една жена, която имала своя период. Сякаш тя докосна спасителя, но това изобщо не беше грях.

Спасителят, без да мисли, че може да бъде осъден, докосна менструиращата жена и я изцели. Така я похвали за силна вяра и преданост. Подобно поведение би било осъждано по-рано, а в юдаизма се смяташе, че изобщо се приравнява с презрението на светеца. Именно този запис доведе до промени в интерпретациите за възможността за посещение на църквата и други свети места по време на менструация.

Според Стария Завет не само самата жена в критичните дни не е чиста, но всеки човек, който я докосва (Левит 15:24). Според Левит 12 подобни ограничения се прилагат и за жената, която е родила.

В древни времена не само евреите давали такива инструкции. Паганските богослужения също забраняват на жените да извършват менструация от изпълнението на различни задължения в храма. Освен това, комуникацията с тях през този период е била призната за оскверняване на себе си.

В Новия Завет Дева Мария се придържа към изискванията на ритуалната чистота. Казва се, че в храма тя е живяла от две до дванадесет години, а след това е била ангажирана с Йосиф и е била изпратена да живее в неговата къща, така че да не може да оскверни „Господния свод“ (VIII, 2).

По-късно Исус Христос, проповядвайки, каза, че зли сърца излизат от зли намерения и това ни осквернява. Неговите проповеди казваха, че съвестта засяга "чистотата" или "нечистотата". Господ не обвинява кървящите жени.

По същия начин апостол Павел не подкрепил еврейския възглед за правилата на Стария Завет по въпросите на този вид чистота, той предпочитал да избягва предразсъдъците.

Исус Христос в Новия Завет вярва, че най-важното понятие за ритуална чистота е пренесено на духовно ниво, а не на материалното. В сравнение с чистотата на духовността, всички телесни проявления се считат за незначителни и не толкова важни. Следователно менструацията вече не се счита за проявление на нечистота.

Понастоящем няма солидна забрана за жените, които посещават църква по време на техния период.

В главите на Завета учениците често повтаряха твърденията, че вярата е осквернена от злото от човешкото сърце, а не от телесни секрети. В Новия завет специално внимание се обръща на вътрешното, духовното състояние на човека, а не на физическите процеси, които са независими от човешката воля.

Има ли забрана за посещение на святото място днес?

Католическата църква изразява мнението, че естественият процес в тялото по никакъв начин не може да бъде пречка за посещение на храма или провеждане на церемонии. Православната църква не може да стигне до общо мнение. Мненията са различни и понякога дори противоречиви.

Съвременната Библия не ни казва за най-строгата забрана за посещение на църква. Тази свещена книга потвърждава, че процесът на менструация е напълно природен феномен на земното съществуване. Той не трябва да се превръща в пречка за пълен църковен живот и да пречи на вярата и поведението на необходимите ритуали.

Понастоящем няма солидна забрана за жените, които посещават църква по време на техния период. Забранено е проливането на човешка кръв в храмовете. Ако, например, човек в храма е наранил пръст и в същото време раната кърви, тогава трябва да излезете, докато кървенето спре. В противен случай се смята, че храмът е осквернен и ще трябва да бъде осветен отново. От това следва, че по време на менструация, с използването на надеждни хигиенни продукти (тампони и уплътнения), можете да посетите храма, тъй като кръвопролитието няма да се случи.

Но възгледите на министрите на храма по въпроса какво е позволено по време на менструацията и какво не е позволено да се прави в църквата са различни и дори противоречиви.

Някои казват, че такива жени не могат да направят нищо на свято място. Можете да влезете, да се молите и да отидете. Някои свещеници, които имат радикални възгледи по този въпрос, смятат да посещават църква жена с неприемливо месечно поведение. През Средновековието е имало строга забрана на жените да посещават храма в такива дни.

Други твърдят, че менструацията не трябва да влияе върху поведението по какъвто и да е начин и е необходимо напълно да се живее църковният живот: да се молим, да поставяме свещи, да не се отказваме от признания и причастия.

Доказателствата за техните решения са от две страни, въпреки че са различни противоречиви. Онези, които поддържат първото решение, разчитат в голяма степен на Стария Завет, казвайки, че преди това кървящите жени са били далеч от хората и от храма. Но те не обясняват защо това е така. В крайна сметка, жените се страхуваха да осквернят святото място с кръв, поради липсата на необходимите хигиенни продукти.

Последните настояват, че в древността жените посещават църква. Например, гърците (в това се различават от славяните), църквите не са освещавали и затова няма какво да ги оскверни. В такива църкви жени (които не обръщат внимание на месечното кървене) са прикрепени към иконите и водят нормален църковен живот.

Често се споменава, че жената не е виновна, че трябва периодично да издържа такова физиологично състояние. И все пак в миналото руските момичета се опитват да избягват да се появяват в църквите в такива специални периоди.

Някои светии изразиха, че природата възнаграждава женския пол с такава уникална черта на пречистването на жив организъм, като настояват, че явлението е създадено от Бога и следователно не може да бъде мръсно и нечисто.

Погрешно е да се забрани на жена да посещава църквата по време на менструацията, въз основа на мнението на строгото православие. Внимателното и задълбочено изследване на църквата и съвременното решение на богословските конференции намериха общо мнение, че жените са остарели възгледи за посещение на свети места през критичните дни.

Днес дори има осъждане на хора, които са категорично настроени и основани на старите основи. Те често се приравняват към привържениците на митовете и суеверията.

Можете или не можете да отидете в храма в критични дни: как да действате накрая

Жените могат да ходят на църква всеки ден. Имайки предвид мнението на мнозинството от служителите на църквата, жените могат да посещават църквата в критични дни. Въпреки това, би било за предпочитане през този период да се отхвърлят такива свещени ритуали като сватби и кръщения. Ако е възможно, по-добре е да не се докосват до икони, кръстове и други светилища. Такава забрана не е строга и не трябва да накърнява женското его.

Църквата призовава жените в такива дни да откажат причастието, с изключение на дългите и сериозни заболявания.

Сега от свещениците често можете да чуете, че не е необходимо да обръщате специално внимание на естествените процеси на тялото, защото само грях осквернява човек.

Физиологичният процес на менструация, даден от Бога и природата, не трябва да се намесва в убежденията и отделя жената от църквата дори временно. Не е правилно да изгониш жена от храма само заради факта, че преживява месечен физиологичен процес, от който тя сама страда независимо от волята си.

За посещението на джамиите по време на менструация от мюсюлмани

Повечето ислямски учени са убедени, че жените не трябва да посещават джамията по време на менструация. Но това не важи за всички. Някои представители смятаха, че не трябва да съществува такава забрана. Трябва да се отбележи, че дори негативното отношение към посещенията на джамии от жените по време на менструация по никакъв начин не се отнася до крайни случаи, когато нуждата е голяма и безспорна. Извън дискусията е ситуацията, когато една жена осквернява джамия с разряд в пряк, физически смисъл. На такова поведение наистина се налага най-строгата забрана. Въпреки това, на жените е позволено да присъстват на молитва на ID.

Възможно ли е да отидете на църква с месечни?

Редакционна бележка: Статията на монахинята Васа (Ларина) предизвика оживена дискусия на английски език - много дискусии, връзки и подробни публикации. Порталът “Православие и мир” превежда основните текстове на дискусията на руски.

Преведено от английски от Юлия Зубкова специално за „Православие и мир”. Редакторите на портала благодариха на монахинята Васа за тяхната голяма помощ в работата по руския текст.

Нуна Васа (Ларина)

Когато влязох в манастира на Руската православна църква извън Русия (РПЦЗ) във Франция, се запознах с ограниченията, наложени на сестра ми по време на нейния период. Въпреки че й е било позволено да ходи на църква и да се моли, на нея не е било позволено да приема общение, да се привързва към иконите или да докосва антидора, да помага на просфората или да ги разпространява, да помага при почистването на храма, или дори да запали лампа, висяща пред иконата. моята собствена клетка - това последно правило ми беше обяснено, когато забелязах неосветена лампа в ъгъла на икона на друга сестра. Не помня никой от нас, който се опитваше да постави под въпрос тези заведения, да ги подкрепи с нищо - просто предположихме, че менструацията е нещо като „нечистота“, и затова трябва да стоим настрана от осветените неща, така че някак си оскверняват ги.

Днес Руската православна църква има различни правила относно „ритуалната нечистота”, която варира от идването до енорията, и най-често зависи от местния свещеник. Популярният “Наръчник” на Сергей Булгаков произтича от факта, че “църковните правила” забраняват на жените по време на менструация и от двете да идват в храма и да приемат причастие. [1] В Русия жените по принцип имат право да идват в църквата по време на менструация, но не могат да приемат причастие, целуват икони, реликви, кръст, докосват просфора и антидори или пият свята вода. [2] В енориите извън Русия, доколкото знам, жените обикновено се въздържат от общение.

Статия, написана от Негово Светейшество патриарха на сръбския Павел, наречена "Може ли жена винаги да идва в храма?" [3], често се цитира като пример за умерено мнение, което позволява на жена с менструация да участва във всичко освен в причастието, което изглежда против понятието "ритуална нечистота". Патриарх Павел обаче се застъпва за друго традиционно ограничение, което забранява на жена да влезе в храма и да участва в тайнства в продължение на четиридесет дни, след като е родила дете. Тази забрана, която се основава и на понятието „ритуална нечистота”, се наблюдава в известните ми енории на Руската православна църква, както в Германия, така и в САЩ.Въпреки това на сайтовете на Московската патриаршия могат да се намерят доказателства, че тази практика не се поддържа навсякъде и се поставя под въпрос в енориите под юрисдикцията на Москва. [5]

Днес, в светлината на „феминистката” теология [6] и традиционалистичната реакция към него [7], има изкушение да се подходи към въпроса за „ритуалната нечистота“ по политически или социален начин. Всъщност по-скоро унизителните ежедневни последици от споменатите по-горе ограничения могат до известна степен да затруднят жените, които са свикнали със социално-политическата култура на Запада. Православната църква обаче традиционно няма социален и политически дневен ред [8], което прави този аргумент неподходящ за Църквата от тази гледна точка. Нещо повече, страхът, че нещо може да бъде „унизително” за една жена, е чуждо на православната набожност, която се фокусира върху смирението: когато се сблъскваме с препятствия, ограничения, скръб и т.н., се научаваме да познаваме греховността си, да увеличаваме вярата си и надеждата за спасителната Божия благодат.

По този начин, като оставим настрана интересите на равенството, бих искал да насоча вниманието ви към богословското и антропологичното съдържание на понятието „ритуална нечистота“. Защото нашият църковен живот не се свежда, в крайна сметка, до спазване на определени правила, четене на определени молитви и правилно прострация, или дори към смирение като такова. Въпросът е в богословското и антропологичното значение на всичко това. Като вършим тези неща, ние изповядваме определено значение, определена истина на нашата вяра. Затова днес задавам въпроса: в какво значението отказ на причастието по време на менструация? Какво казва това за женското тяло? Какво е значението на забраната за влизане в храма след раждането на бебето? Какво казва това за раждането на дете? И най-важното е, че концепцията за „ритуална неактивност / чистота“ съответства на нашата вяра в Исус Христос? Откъде идва и какво означава за нас днес?

Помислете за библейски, канонични и литургични източници, за да отговорите на тези въпроси [9].

Стар завет

Най-ранните библейски доказателства за ритуални ограничения за жените по време на менструация се намират в Стария завет, Левит 15: 19-33. Според Левит не само жената с менструация е била нечиста - всеки, който я е докоснал, също е станал нечист (Левит 15:24), придобивайки някакъв вид онечистване чрез допир, В следващите глави на Левит (17-26, Законът за святостта) сексуалните отношения със съпругата му по това време бяха строго забранени. Смята се, че раждането, подобно на менструацията, също придава нечистота и подобни ограничения са наложени на жената, която е родила (Leviticus 12).

Евреите бяха далеч от единствените в древния свят, които въвеждаха такива правила. В езическите култове се съдържат и забрани, свързани с грижата за „ритуална чистота“: смята се, че менструацията осквернява и превръща езическите жрици в невъзможност да изпълняват религиозните си задължения в храмовете [10]. че раждането на дете също осквернява. Евреите обаче бяха специален случай. В допълнение към изключителното им пренебрегване на кръвта (Левит 15: 1-18), древните евреи са вярвали в опасността от женско кървене, което постепенно се утвърждава и укрепва още повече в края на юдаизма: Мишна, Тосефта и Талмуд са още по-подробни по този въпрос. от библията. [15]

Право-Евангелието на Яков и Новия Завет

В самото начало на Новия завет най-Пресветата Дева Мария се подчинява на изискванията за „ритуална чистота“. Според Право-евангелие на ЯковАпокрифният текст на 2-ри век, който служи като източник на няколко свещени дни на Божията Майка, Богородица живее в храма между две и дванадесет години, когато е сгодена за Йосиф и изпратена да живее в къщата си "Да не оскверни Господното светилище"(Viii, 2) [16].

Когато Исус Христос започна да проповядва, в селата на Юдея се чу изцяло ново послание, което поставя под въпрос дълбоко вкоренената позиция на благочестието, както в фарисеите, така и в древния свят като цяло. Той провъзгласи, че само зли намерения, които идват от сърцето, ни оскверняват (Марк 7:15). Така нашият Спасител поставя категориите "чистота" и "нечистота" изключително в областта на съвестта [17] - сферата на свободната воля по отношение на греха и добродетелта, освобождавайки вярващите от древния страх от оскверняване от неконтролируеми явления на материалния свят. Самият той не се колебае да разговаря с една самарянка и това също е смятано от евреите за някакво профан. Освен това, Господ не упреква краткокосата жена, че докосва дрехите Му с надеждата да бъде изцелена: Той я изцелява и възхвалява вярата й (Матей 2: 20-22). Защо Христос разкрива жената пред тълпата? Йоан Златоуст отговаря, че Господ "Отваря вярата си на всеки, така че другите да не се страхуват да я имитират".[19]

По същия начин апостол Павел изоставя традиционния еврейски подход към старозаветните правила по отношение на "чистотата" и "нечистотата", като им позволява само поради християнски благотворителност (Римляни 14). Добре известно е, че Павел предпочита думата "свято" (άγιος) на думата "чист" [20], за да изрази близост с Бога, като по този начин се избягват предразсъдъците на Стария завет (Римл. 1: 7, Кор 6: 1, 7:14, 2 Кор. 1: 1 и т.н.)

Ранна Църква и Ранни Отци

Отношението на ранната църква към Стария Завет не беше просто и не може да бъде описано подробно като част от тази работа. Нито юдаизмът, нито християнството са имали ясна, отделно оформена идентичност през първите векове: те са споделяли общ подход към определени неща [21]. Църквата ясно разпознава Стария завет като вдъхновено Писание, като същевременно се отдалечава от времената на Апостолския съвет (Деяния 15) от заповедите на Мойсеевия закон.

Въпреки че апостолските мъже, първото поколение на църковните писатели след апостолите, едва ли се занимават с Мойсеевия закон относно „ритуалните нечистотии”, тези ограничения са широко обсъждани малко по-късно, от средата на 2 век. По това време става ясно, че "буквата" на Моисеевия закон е станала чужда на християнската мисъл, тъй като християнските писатели се опитват да му дадат символична интерпретация. Методий Олимпийски (300), Джъстин Мъченик (165) и Ориген (253) тълкуват левитските категории „чистота” и „нечистота” алегорично, т.е. като символи на добродетел и грях [22], те също така настояват, че кръщението и Евхаристията са достатъчни. източници на “очистване” за християните. [23] В своя трактат Методий Олимпий пише:Ясно е, че този, който някога е бил пречистен чрез новорождението (кръщението), не може да бъде по-опетнен от споменатото в закона"[24]. В подобен дух Климент Александрийски пише, че съпрузите вече не се нуждаят от къпане след полов акт, както е предписано от закона на Мойсей.защото", Казва Св. Климент,"Господ е очистил вярващите чрез кръщение за целия брак».[25]

Въпреки това привидно отвореното отношение на Климент към сексуалните отношения в този пасаж не е типично за авторите на онова време [26] и дори за самия Климент. [27] За тези автори е по-характерно да се смятат всички предписания на Мойсеевия закон за символични, с изключение на тези, свързани със секса и сексуалността. Всъщност писателите на ранната църква са склонни да възприемат всяка проява на сексуалност, включително менструация, брачни отношения и раждане, като „нечисти” и по този начин несъвместими с участието в литургичния живот на Църквата.

Причините за това бяха много. В епоха, когато ученията на Църквата все още не са изкристализирани в определена догматична система, в богословския въздух се носеха множество идеи, философии и открити ереси, някои от които попаднаха в творбите на ранните християнски писатели. Пионерите на християнската теология, като Тертулиан, Климент, Ориген, Дионисий Александрийски и други високообразовани мъже по онова време, бяха частично повлияни от предхристиянски религиозни и философски системи, които доминираха в класическото образование на своето време. Така например, така наречената аксиома на стоицизма, или стоичната гледна точка, според която сексуалният акт е оправдана само за целите на раждането [28], се повтаря от Тертулиан [29], Лактантиум [30] и Климент Александрийски [31]. Така забраната на Моисей в Левит 18:19 относно сексуалното поведение по време на менструация придоби нова обосновка: тя не е била само „оскверняване“, ако не е довело до раждане, то е било грях дори в брака. Обърнете внимание в този контекст, че Христос споменава сексуалното сношение само веднъж в Евангелието: „… и двама ще станат една плът” (Матей 19: 5), без да споменават детско поведение. [32] Тертулиан, който възприел ултра-аскетичната ерес на монтанизма в по-късните години, отиде по-далеч от много други и дори не е могъл да счита молитвата след сношение. [33] Известният Ориген е бил известен под влиянието на съвременния еклектизъм на средния платонизъм, с неговото характерно пренебрежение към целия физически и материален свят като цяло. Неговите аскетични и етични доктрини, първоначално библейски, се срещат и в стоицизма, платонизма и в по-малка степен в аристотелизма. Следователно не е изненадващо, че Ориген разглежда менструацията като „нечиста“ в себе си и в себе си. Той е и първият християнски писател, който приема концепциите на Стария завет в Левит 12 за раждане като нечист. [36] Може би е важно цитираните теолози да идват от Египет, където еврейската духовност спокойно съжителства с развитието на християнската теология: еврейското население, постепенно намаляващо от началото на 2-и век в главния град Александрия, имаше често незабележимо, но силно влияние върху местните християни. които бяха най-вече обърнати от евреите. [37]

Сирийска Дидаскалия

Положението е различно в сирийската столица Антиохия, където силното еврейско присъствие представлява осезаема заплаха за християнската идентичност. [38] Сирийският Дидкалия, доказателство за християнско противоречие с еврейските традиции от 3-ти век, забранява на християните да спазват левитските закони, включително тези, свързани с менструацията. Авторът увещава жените, които са се въздържали от молитва, уроците на Писанието и Евхаристията в продължение на седем дни по време на менструация: „Ако мислите, жени, че сте лишен от Святия Дух през седемте дни на вашето очистване, тогава, ако сте умрели по онова време, ще си отидете празни и без никаква надежда. Дидаскалия допълнително убеждава жените в присъствието на Святия Дух в тях, като ги прави способни да участват в молитва, четения и Евхаристията:

„Сега помислете за това и признайте, че молитвата се чува чрез Святия Дух и че Писанията са думите на Святия Дух и са свети. Затова, ако Святият Дух е във вас, защо отчуждавате душата си и не се приближавате към работата на Святия Дух? ”[39]

Той инструктира другите членове на общността, както следва:

"Не трябва да се разделяте с онези, които имат периоди, защото дори една кървяща жена не се е вкоренила, когато докосна ръба на дрехите на Спасителя, тя е по-скоро считана за достойна да получи опрощение от греховете си." [40]

Трябва да се отбележи, че този текст увещава жените с менструация да вземат причастието и укрепват тяхното увещание чрез примера на Светото Писание за кървяща жена в Матей 9: 20-22.

Катедралата Гангрски

Около век по-късно прибл. В средата на 4-ти век откриваме канонични доказателства срещу концепцията за „ритуална нечистота” в законодателството на местната катедрала, събрана в Гангра (105 км северно от Анкара) през 341 г. сл. Хр. [41] на северния бряг на Мала Азия, който осъди крайния аскетизъм на последователите на Евстахи Севастийски (377). [42] Евстатийските монаси, вдъхновени от дуалистичните и духовни учения, обичайни за Сирия и Мала Азия по това време, омаловажават брака и жененото свещеничество. Срещу това, член 1 от Съвета гласи: t "Ако някой порицава брака, и жена му е верен и благочестив, се събира с мъжа си, презира или обвинява, защото не може да влезе в царството;, [43] Евстафиан отказва да вземе причастието от жененото свещеничество заради "ритуална чистота" [44], тази практика също е осъдена от Съвета, неговото четвърто правило:

"Как може някой да говори за пресвитер, който е влязъл в брак, смята, че не е достоен да получи приноса, когато е извършил литургия: нека бъде под клетва." [45]

Интересното е, че евстинизмът е егалитарно движение, което защитава пълното равенство между половете. [46] По този начин се насърчаваше, когато жените последователи на Евстахи бяха прерязали косата си и облечени като мъже, за да се отърват от всякакво сходство на женствеността, което, както всички аспекти на човешката сексуалност, се смяташе за „профан“. Трябва да се отбележи, че тази практика на жените евстафски прилича на радикални видове съвременен феминизъм, които, както и да се стремят, да се отърват от всички различия на женската от мъжката. Съветът осъжда тази практика в нейното 13-то правило: t "Ако някоя жена, заради въображаем аскетизъм, използва роба, и вместо обикновените женски дрехи, ще облече мъжкото си облекло: нека бъде под клетва.". [47]

Като отхвърля монашеството на Евстатия, Църквата отхвърля понятието за сексуалност като светски, като защитава както святостта на брака, така и божествено създаденото явление, наречено жена.

Правила на египетските бащи

В светлината на тези напълно ортодоксални древни канони, как днес Църквата може да приложи на практика канони, които недвусмислено подкрепят представите за „ритуална нечистота“? Както беше отбелязано по-рано, литературата на Църквата, включително текстовете на каноните, не е била създадена във вакуум, а в социокултурната историческа реалност на древния свят, който много вярвал в ритуалната чистота и го изисквал. [49] Най-ранното канонично правило, налагащо ограничения върху жените в състояние на ритуална нечистота, е правило 2 на Дионисий Александрийски (264), написано в AH 262:

«За съпругите, които са в очистване, дали им е позволено да влязат в Божия дом в такова състояние, чета и искам твърде много. Защото не мисля, че те, ако същността на верните и благочестивите, които са в такова състояние, се осмеляват или да пристъпят към Святото хранене, или да докосват Тялото и Кръвта на Христос. Защото жената, която е кървила 12 години заради изцеление, не се докосна до Него, а само до ръба на дрехите Му. Не е забранено да се молим в каквото и да е състояние и независимо от това къде се намирате, да почетете Господ и да помолите за помощ. Но за да пристъпим към факта, че има Свято Свято, може да бъде забранено от съвсем не чиста душа и тяло.».[50]

Забележете, че Дионисий, като сирийския Дидкалия, се отнася до кървяща жена в Мат. 9: 20-22, но стига до обратното заключение: че жената не може да приеме причастието. Предполага се, че Дионисий всъщност забранява на жените да влизат в светилището (олтара), но не и в самата църква. Тази хипотеза не само противоречи на текста на цитирания канон, но също така предполага, че миряните веднъж са взели причастието в олтара. Последните литургични изследвания опровергават представата, че миряните някога са участвали в олтара. Ето защо Дионисий е имал предвид точно това, което е написал, и точно както много поколения източно християни са разбрали [53]: жена с менструация не трябва да влиза в Божия храм, защото тя не е напълно чиста духовно и физически. Чудя се дали това означава, че всички други християни са напълно чисти, "katharoi". Най-вероятно това не е така, защото Църквата осъжда онези, които наричат ​​себе си „катаро”, или „чиста”, древната секта на Novatians, на Първия Вселенски Събор в Никея през 325 г. пр. Хр. [54]

Православните коментатори на миналото и настоящето също обясняват Дионисиевото правило като нещо, свързано с грижата за зачеването на деца: 12-ти век коментатор Zonar (след 1159 г.), отричащ концепцията за ритуална нечистота, стига до срамното заключение, че истинската причина за тези ограничения за жени -да попречат на мъжете да спят с тях ... за да позволят зачеването на децата". [55] Така че жените са заклеймени нечисти, не са допуснати в храма и към Светото Причастие, за да попречат на мъжете да спят с тях? Без да обмисля предпоставката за „секс само за раждане“ на този арменмент, той повдига и други, по-очевидни въпроси: по-вероятно ли е мъжете да спят с жени, които са били в църквата и са приели тайнството? Защо, в противен случай, трябва ли жените да се въздържат от общение? Някои свещеници в Русия предлагат различно обяснение: жените са прекалено уморени в това състояние, за да слушат внимателно молитвите на литургията и затова не могат да се подготвят адекватно за Светото причастие. Същото разсъждение се предлага и за жени, които са родили дете: те трябва да почиват 40 дни. Тоест, не трябва ли тайнството да бъде поднесено на всички уморени, болни, възрастни или по някаква причина слаби хора? Ами за хората с увреден слух? В края на краищата, за тях също е трудно да слушат внимателно молитвите на литургията.
Както и да е, има няколко други канонични текста, които налагат ограничения на жените в „нечистотата“: Правило 6-7 Тимотей Александрийски (381 н.э.), который распространяет запрет и на крещение [58] и Правило 18 так называемых Канонов Ипполита, относительно родивших женщин и повитух. [59] Примечательно, что oба эти правила, как и Правило 2 Дионисия, египетского происхождения.

Святой Григорий Великий

Похожим образом обстояли дела на Западе, где церковная практика обычно считала женщин во время менструации «нечистыми» до конца 6-го/начала 7-го столетия.[60] В это время Святитель Григорий, Папа Римский (590-604 н.э.), отец Церкви, которому традиция (неверно) приписывает составление Литургии Преждеосвященных Даров, высказал другое мнение по данному вопросу. В 601 году, св. Августин Кентерберийский, «апостол Англии», (604) писал святителю Григорию и спрашивал, можно ли разрешать женщинам с менструацией приходить в церковь и к Причастию. Я процитирую святителя Григория подробно:

«Не следует запрещать женщине во время месячных входить в церковь. Ведь нельзя ставить ей в вину ту излишнюю материю, которую природа извергает и то, что с ней бывает не произвольно. Защото знаем, че една жена, страдаща от кръвоизлив, смирено се е изправила зад Господа, докосна ръба на дрехата Му и болестта й веднага я остави. Така че, ако страдащ от кръвоизлив може да докосне дрехата на Господа с похвала, как може да бъде против закона, че тези, които изпитват месечно кървене, отиват в Господния храм?

... Невъзможно е в такъв момент и забрани на жената да вземе тайнството на Светото Причастие. Ако тя не смее да го приеме от голямо благоговение (ex veneratione magna), тя е достойна за похвала (laudanda est) и ако приеме, тя не е осъдена (non judicanda). Доброволните души виждат греха, дори когато няма грях.

Защото онова, което се случва от греха, често се изпълнява невинно: когато сме гладни, то се случва без грях. В същото време фактът, че изпитваме глад, е по вина на първия човек. Менструацията не е грях. Всъщност, това е чисто естествен процес. Но фактът, че природата е нарушена до степен, че изглежда оцветена (videatur esse polluta) дори срещу човешката воля, е следствие от греха ...

Така че, ако самата жена мисли за тези неща и реши да не започне да приема тайнството на Тялото и Кръвта на Господа, тя ще възхвалява праведната си мисъл. Ако тя приеме [Святото Причастие], прегърнато от любовта на това тайнство според обичая на своя благочестив живот, то не би трябвало, както казахме, да я попречи да направи това. " [61]

Забележете, че Svt. Грегъри разбира историята на Евангелието за кървяща жена - като сирийската Дидаскалия - като аргумент срещу предписания за ритуално не / чистота.

В ранното средновековие политиката на Свети Григорий престава да се прилага, а на жените с менструация не им е позволено да вземат причастие и често ги научават да стоят пред входа на църквата. Тези практики са често срещани на Запад още през 17-ти век. [63]

"Ритуална нечистота" в Русия

Що се отнася до историята на тези обичаи в Русия, понятието „ритуална нечистота” е било известно на езическите славяни много преди да приеме християнството. Езическите славяни, като древните езичници като цяло, вярваха, че всяко проявление на сексуалността ритуално осквернява. Тази вяра остава по същество непроменена в Древна Русия след нейното кръщение.

Руската църква има много строги правила по отношение на нечистотата на жените. В 12-ти век, Новгородският епископ Нифонт, в Въпроса на Кирик, обяснява, че ако една жена е имала дете в църквата, църквата трябва да бъде запечатана за три дни, а след това отново да се освети със специална молитва. Дори жената на царя, царицата, трябваше да роди извън дома си, в баня или в сапун, за да не оскверни обитаемата сграда. След като детето е родено, никой не може да напусне банята или да влезе в него, докато свещеникът не пристигне и не прочете почистващата молитва от Книгата на Требник. Едва след като прочете тази молитва, бащата може да влезе и да види детето. Ако месечният период на една жена е започнал, когато тя стоеше в храма, тя трябвало да я напусне веднага. Ако тя не направи това, трябваше да има покаяние на 6 месеца пост с 50 лъка на земята на ден. [67] Дори ако жените не бяха в състояние на „нечистота”, те взеха тайнството не при Кралските врати заедно с миряните, а на Северната порта [68].

Молитви на Реквиемата

Специалната молитва на Книгата на Руската православна църква, която и днес се чете на първия ден след раждането на детето, пита Бога ”да очисти майката на мръсотията ..."И продължава"и прости на слугата си това, на малката, и на цялата къща, да се роди млад мъж, който се допря до нея, и всеки, който го намери ...". [69] Бих искал да попитам защо искаме прошка за цялата къща, за майката и за от всичкиprikasavshimcyaкъм нея? От една страна, знам, че левитските закони съдържат концепцията за оскверняване чрез докосване, Затова знам защо вярващите в Стария завет считат за грях да докосват „нечисти“. И знам, че езичниците се страхуваха от изтичането на кръв по време на раждане и по време на менструация, защото вярваха, че тя привлича демони. Но не мога да ви кажа защо днес вярващите искат прошка за докосване до жена или за жената, която е родила дете, защото аз просто не знам.

Друга поредица от молитви се чете 40 дни по-късно, когато на майката е позволено да дойде в храма за обред на църковно поклонение. По този повод свещеникът се моли за майка си, както следва:

«очисти от всеки грях, и от всяка мръсотия ... да, без враждебност, участвай в святото причастие на светиите си ... измий го с мръсотия и мръсотия на душата, в изпълнение на четиридесет дни: създавам те достойни и причастие на честно тяло и твоята кръв .. " [70]

Днес често се казва, че една жена не ходи на църква четиридесет дни след раждането на дете поради физическа умора. Цитираният текст обаче не говори за способността й да участва в литургичния живот, а за нейното достойнство. Раждането (не зачеването) на детето й, според тези молитви, стана причина за нейното физическо и психическо „нечистота“ (мръсотия). Това е подобно на дискусията на Дионисий Александрийски за менструацията: тя прави една жена не съвсем чиста „и в душата, и в тялото”.

Нови разработки в православните църкви

Не е изненадващо, че някои православни църкви вече се стремят да променят или заличат текстовете на Книгата на книгата, основани на догматично уязвими идеи за възпроизводство, брак и нечистота. Ще цитирам решението на Светия Синод на Антиохия, което се състоя в Сирия на 26 май 1997 г., под председателството на неговия Блаженство патриарх Игнатий IV:

Беше решено патриархалната благословия да промени текстовете на малкия Реквием относно брака и неговата святост, молитви за жени, които за първи път раждат и влизат в храма, и текстове за заслуги..[71]

Богословската конференция, която се срещна на остров Крит през 2000 г., стига до подобни заключения: t

Теолозите трябва ... да напишат просто и адекватно обяснение на църковната служба и да адаптират езика на самия ритуал, за да отразят теологията на Църквата. Това ще бъде полезно за мъже и жени, на които трябва да се даде истинско обяснение на службата: че тя съществува като акт на предлагане и благословение на раждането на дете, и че това трябва да стане веднага след като майката е готова да възобнови нормалните си дейности извън дома ...

Ние молим Църквата да увери жените, че те винаги са добре дошли да дойдат и да приемат Св. Причастие за всяка литургия, когато са духовно и церемонически готови, независимо от времето на месеца.. [72]

Едно по-ранно изследване на Православната църква в Америка също предлага нов поглед към „ритуалната нечистота”:

идеята, че жените в менструалния период не могат да приемат Св. Причастие или да целуват кръста и иконите, или да пекат хляб за Евхаристията, или дори да влизат във вестибюла на църквата, да не говорим за зоната на олтара, това са морални и догматични практики и практики; Непоносим от гледна точка на строгото православно християнство ... Св. Йоан Златоуст осъжда онези, които насърчават такова отношение като недостойно за християнската вяра. Нарича ги суеверни и митични.. [73]

Такива твърдения могат да бъдат неудобни очевидно те пренебрегват някои канонични правила, на първо място второто правило на Дионисий Александрийски. Но такова смущение най-често се основава на неправилното предположение, че църковната “истина” е като че ли свързана и едновременно гарантирана от някои неизменни, неприкосновени и завинаги за нея задължителен код от канони. Ако това беше така - ако истинското благосъстояние на църковния организъм зависи от изпълнението на каноните, тогава този организъм би се разпаднал преди много векове. За значителен брой канони от Правилника (от официалния каноничен кодекс на Православната църква) не са били уважавани от векове. Църквата предоставя на пасторите си значителна степен на свобода по отношение на каноничното законодателство, така че църковната йерархия в крайна сметка решава, според божествената „ойкономия” (жилищно строителство), как и кога да прилага канони - или не. С други думи, Църквата управлява каноните - не каноните на Църквата.

Ние посочваме само някои от каноничните правила, които не се изпълняват днес. Правила 15 от Съвета на Лаодикия (c. 363/364) и 14 от Седмия Вселенски съвет (787) забраняват на читателите и певците да четат или пеят в храма на непосветените. Но в нашата почти всяка енория непосветените пеят и четат - мъже, жени и деца. Правила 22 и 23 от същия Лаодикийски съвет забраняват на читателите, певците и служителите да носят orarion, който се дава само на дяконите, които го носят на раменете си, и на поддиаконите, които го носят на кръст на двете рамене. Въпреки това, днес в епископските служби на Руската православна църква често се забелязват непосветени слуги, които носят кръст, като крещят като поддиакони. Правило 2 на Константинополския съвет, което е в църквата "Света София" през 879 г., гласи, че епископ не може да бъде монах. По-точно това правило обявява несъвместимостта на монашеските обети с епископското достойнство. Сегашната практика на нашата Църква очевидно противоречи на принципа, който е одобрен от този канон. Правило 69 на катедралата Труло (691/2) забранява на всички миряни - с изключение на императора - да влизат в олтара. Отбелязвам, че никога не съм виждал жени, които нарушават това канонично правило. Но мъжете и момчетата влизат в олтара доста свободно във всички руски православни църкви, които посещавах. Би било възможно да се запитаме дали е задължително и за жените, и за мъжете да спазват каноничното законодателство или каноните по някакъв начин ощеса необходими за жените?

Както и да е, моята цел не е нито да оправдая, нито да осъждам нарушаването на горните канони. Такава преценка, както вече беше казано, е прерогатив на църковната йерархия. Искам да кажа само очевидния факт, че пренебрегваме множеството канонични правила. Всъщност, това е съвместимо с традиционната практика на Православната църква и само по себе си не представлява заплаха за нейното благополучие: както виждаме, Църквата постига и осъществява своята спасителна мисия в нарушаване и дори перфектно изоставяне на някои канонични правила - всеки ден и векове.

заключение

Ще напиша кратко заключение, защото текстовете говорят сами за себе си. Внимателното разглеждане на източниците и природата на понятието „ритуална нечистота” разкрива доста смущаващ и всъщност нехристиянски феномен под маската на православното благочестие. Независимо дали тази концепция е попаднала в църковната практика под прякото влияние на юдаизма и / или езичеството, тя няма основа в християнската антропология и сотериология. Православните християни, мъже и жени, бяха почистени във водите на кръщението, погребани и възкресени с Христос, който стана наша плът и нашата човечност, потъпкваше смъртта чрез смъртта и ни освободи от страха си. И все пак ние запазихме практиката, която отразява старозаветния страх от материалния свят. Следователно вярата в "ритуална нечистота" не е преди всичко социален въпрос, а проблемът не е преди всичко в унижението на жените. По-скоро става дума за унижението на Въплъщението на нашия Господ Исус Христос и неговите спасителни последици.

Забележки:

1. Наръчникът на свещеника (Харков 1913), 1144.
2. Виж Въпроси и отговори на отец Максим Козлов на уебсайта на църквата Татяна в Москва: www. ст - татяна. ru / индекс. HTML? did = 389 (15 януари 2005 г.). Cp. A. Klutschewsky, “Frauenrollen und Frauenrechte in der Russischen Orthodoxen Kirche”, Kanon 17 (2005) 140-209.
3. Първо публикуван на руски и немски език в тримесечното списание на Берлинската епархия на РПЗЦ в Германия: “Може ли жена винаги да посещава храм?” Бюлетин на немската епархия 2 (2002) 24-26 и по-късно онлайн: http://www.rocor.de/ Вестник 20022 /.

4. Тази забрана се наблюдава според Книгата на Ордените на Руската православна църква. Виж. Книга за нуждите на Светата Православна Църква, преп. от G. Shann, (London 1894), 4-8.
5. Вижте сайтовете на енориите на Московската патриаршия в САЩ: www. russianchurchusa. org / SNCathedral / форум / D. ASP? п = 1097,
и www. ортогон. ru / cgi - bin / ns.
6. Виж заключенията от междуправославната консултация за мястото на жените в православната църква и въпроса за ръкополагането на жените (Родос, Гърция, 1988). Виж. също
www.womenpriests.org/traditio/unclean.
7. Например, Анстъл, „Мъже и жени, които ги е създал”: изследване на тайната на човешкия пол Максим Изповедник Канадската православна семинария в областта на равенството между половете и човешката сексуалност 2 (Dewdney 1995), esp. 24-25.
8. Cp. G. Mantzaridis, Soziologie des Christentums (Берлин, 1981), 129ff, id., Grundlinien christlicher Ethik (St. Ottilien 1998), 73.
9. Тези, които желаят да задълбочат моя много кратък преглед на историческите и канонични източници относно ритуалната нечистота, могат да бъдат отнесени към следните разяснителни изследвания: E. Synek, „Werber nicht v ö llig rein ist an Seele und Leib ...“ Reinheitstabus im Orthodoxen Kirchenrecht, „Kanon Sonderheft 1, (München-Egling a.d. Paar 2006).
10. E. Fehrle, Die kultische Keuschheit im Altertum in Religionsgeschichtliche Versuche и Vorarbeiten 6 (Gießen 1910), 95.
11. Тамже, 29.
12. Ibid, 37.
13. Cp. Р. Тафт, “Жените в Църквата във Византия: Къде, кога и защо?” Дъмбартън Оукс Документи 52 (1998) 47.4
14. I. Be'er, "Кръвно освобождаване: Кодексът за библейската литература", в A.Brenne r (ed.), Феминистки компаньон от Изход към Deutoronomy (Sheffield 1994), 152-164.
15. J. Neusner, Идеята за чистотата в древния юдаизъм (Leiden 1973).
16. М. Джеймс, Апокрифният Нов Завет (Оксфорд 1926), 42. Ср. Тафт, “Жени” 47.
17. D. Wendebourg, „Die alttestamentli chen Reinheitsgesetze in der frühen Kirche“, Zeitschrift20für Kirchengeschichte 95/2 (1984) 149-170.
18. Cp. Samariter, “Pauly-Wissowa II, 1, 2108.
19. В Matthaeum Homil. Xxxi al. XXXII, PG 57, col. 371.

20. Wendebourg, „Reinheitsgesetze“ 150.
21. E. Synek, „Zur Rezeption Alttestamentlicher Reinheitsvorschriften ins Orthodoxe Kirchenrecht“, Kanon 16 (2001) 29.
22. Виж препратки от Wendebourg, „Reinheitsgesetze” 153-155.
23. Джъстин, Диалог. 13, Origen, Contr. Cels. VIII 29.
24. V, 3. C p. Wendebourg, „Reinheitsgesetze“ 154.
25. Stromata III / XII 82, 6.6
26. С забележими проблеми с. Ириней, който не смяташе сексуалността за резултат на падането. Вижте Adv. Haer. 3. 22. 4. Ср. J. Behr, “Брак и аскетизъм”, непубликуван документ на 5-та международна конференция за Руската православна църква (Москва, ноември 2007 г.), 7.
27. J. Behr, аскетизъм и антропология в Ириней и Климент (Оксфорд 2000), 171-184.
28. С. Stelzenberger, Die Beziehungen der frühchristlichen Sittenlehre zur Етик дер Стоа. Eine moralgeschichtliche Studie (Мюнхен 1933), 405 и сл.
29. De monogamia VII 7, 9 (CCL 2, 1238, 48ff).
30. Div. Институции VI 23 (CSEL 567, 4 ff).
31. Paed. II / X 92, 1f (SC 108, 176f).
32. Вж Бер, “Брак и аскетизъм”, 7.
33. De exhortatione castitatis X 2-4 (CCL 15/2, 1029, 13ff). От f. Wendebourg, “Reinheitsgesetze” 159.
34. Бяха написани много изследвания за връзката на Ориген с философските течения на неговото време. За обобщение на текущите изследвания по темата вж. I. Ранкин, От Климент до Ориген. Социален и исторически контекст на църковните отци (Aldershot-Burlington 2006), 113-140.
35. Cat.in Ep. ad Cor. XXXIV 124: C. Jenkins (ed.), “Ориген на 1 Коринтяни”, Journal of Theological Studies 9 (1908) 502, 28-30.
36. Hom. в Лев. VIII 3f (GCS 29, 397, 12-15).
37. Виж Л. У. Барнард, “Историята на ранното египетско християнство”, Църква Квартална Рев. 164 (1963)
434, също M. Grant, Roman World (Лондон 1953), 117, 265. Cr. справки от Wendebourg, „Reinheitsgesetze” 167.
38. Виж. М. Саймън, Recherches d'Histoire Judéo-Chrétenne (Pa ris 1962), 140 и с., И М. Грант, еврейското християнство в Антиохия през Втория век, "Judéo-Christianisme (Paris 1972) 97-108. Cp. Връзки от Wendebourg, “Reinheitsgesetze” 167.8
39. Дидакалия XXVI. H. Achelis-J. Флеминг (ред.), Die ältesten Quellen des orientalischen Kirchenrechts 2 (Лайпциг 1904), 139.
40. На същото място 143.
41. Popovodudatysm. Т. Tenšek, L'ascetismo nel Concilio di Gangra: Eustazio di Sebaste nell'ambiente ascetico
42. J. Gribomont, “Le monachisme au IVe s. bg Asie Mineure: де Gangres au messalianisme, Studia Patristica 2 (Берлин 1957), 400-415.
43. P. Joannou, Fonti. Discipline générale antique (IVe-IXes.), Фаш. IX, (Grottaferrata-Rome 1962), t. I, 2,
89. Английски трансфер (педалион) D. Cummings (Chicago 1957), 523.
44. Виж. Tenšek, L'ascetismo 17-28.9
45. Joannou, Discipline 91, The Rudder 524.
46. Tenšek, L'ascetismo 28.
47. Joannou, Discipline 94, The Rudder 527.
48. По-късно развитие на концепцията за ритуална нечистота във Византизъм. П. Вискусо, „Чистота и сексуална дефиниция в късна византийска теология“, Orientalia Christiana Periodica 57 (1991) 399-408.
49. Вж H. Hunger, „Christliches und Nichtchristliches im byzantinischen Eherecht“, Österreichisches Archiv für Kirchenrecht 3 (1967) 305-325.
50. C. L. Feltoe (изд.), "Писма и други" на Дионисий Александрийски (Cambridge 1904), 102-
103. Поп вода и автентичност. P. Joannou, Discipline générale antique (IVe-IXes.) 1-2 (Grottaferratta-Rom 1962), 2, 12. Преводът е адаптиран според Kormchy 718.
51. Патриарх Павел, “Може ли жена винаги да посещава храма?” 24.
52. R. F. Тафт, История на литургията на Св. Йоан Златоуст, том VI. Причастието, Деня на благодарността и заключителните ритуали, Рим 2008 (OCA 281), 204-207, 216.
53. Вижте коментара на Теодор Балсамън (ок. 1130 / 40- пост 1195) относно това правило: в еписта. S. Dionysii Alexandrini ad Basilidem episcopum, може. 2, PG 138: 465C-468A.
54. Може ли. 8, Rallis - Potlis II, 133.
55. Английски превод на Кормчи 719. Патриарх Павел буквално цитира Зонар в "Може ли жена винаги да ходи на църква" 25.11
56. Klutschewsky, “Frauenrollen” 174.
57. Виж Въпроси и отговори на отец Максим Козлов на уебсайта на църквата Татяна в Москва: www.st-tatiana.ru/index.html?did=389.
58. CPG 244, Joannou, Discipline II, 243-244, 264.
59. W. Riedel, Die Kirchenrechtsquellen des Patriarchats Alexandrien (Лайпциг, 1900), 209. Виж, P. Bradshaw (изд.), Каноните на Hippolytus, английски. от C. Bebawi (Bramcote 1987), 20.

60. P. Browe, Beiträge zur Sexualethik des Mittelalters, Breslauer Studien zur historischen Theologie XXIII (Бреслау 1932). Относно развитието на понятието за ритуална нечистота на Запад във връзка с безбрачието на свещеничеството, виж Х. Бродерсен, Дермовенци на комунизма в Алтертум и Мителлатер. Ein Beitrag zur Geschichte der Frömmigkeitshaltung, Услуги по дисертация на UMI (Ann Arbor 1994), 23-25, 132.12

61. PL 77, 1194С - 1195В.
62. Неуверен за живота си за жена, например, aux origines de la morale sexuelle occidentale (VIe-XIe s.) (Париж 1983), 11 , 73-82.
63. Ibid., 14.
64. E. Levin, 900–1700 (Ithaca-London 1989), 46.
65. Разпит на кирика, Руска историческа библиотека VI (Санкт Петербург 1908), 34, 46.
66. И. Забелин. Животът на руските царе през XVI в. XVII век (Москва 2000), том II, 2-3.
67. Реквием (Киев, 1606), ср. 674v-675r. Цитиран от Левин, Секс и общество 170.
68. В. Успенски, Цар и Патриарх (Москва 1998), 145-146, бележки 3 и 5.
69. “Молитва в първия ден от раждането на съпруга на младия мъж”, Требник (Москва 1906), 4в-5в.
70. „Молитви на жената на детето за четиринадесет дни”, пак там, 8-9.14
71. Synek, “Wer aber nicht,” 152.
72. Има и 148.
73. Катедра по религиозно образование, православна църква в Америка (изд.), Жени. Изследване на Общността на жените и мъжете в Църквата (Syosset, New York 1980), 42-43.

1. Таблична книга на свещеника (Харков 1913), 1144.
2. Виж Въпроси и отговори за Максим Козлов на уебсайта на църквата Татяна в Москва:
WWW. ст - татяна. ru / индекс. HTML? did = 389 (15 януари 2005 г.). Cp. A. Klutschewsky, “Frauenrollen und Frauenrechte in der Russischen Orthodoxen Kirche,” Kanon 17 (2005) 140-209.
3 . Впервые опубликовано на русском и немецком в ежеквартальном журнале Берлинской епархии РПЦЗ в Германии: “Может ли женщина всегда посещать храм?” Вестник Германской епархии 2 (2002) 24-26 и позднее онлайн: http :// www . rocor . de / Vestnik /20022/ .

4 . Этот запрет соблюдается согласно Требнику Русской Православной Церкви. См . английскийперевод : Book of Needs of the Holy Orthodox Church, trans. by G. Shann, (London 1894), 4-8.
5 . См. сайты приходов московского патриархата в США: www . russianchurchusa . org / SNCathedral / forum / D . asp ? n =1097,
и www . ortho – rus . ru / cgi – bin / ns .
6 . См. Выводы Межправославной консультации о месте женщины в Православной Церкви и вопросе рукоположения женщин (Родос, Греция, 1988). См . също
www.womenpriests.org/traditio/unclean .
7 . Например , K. Anstall, “Male and Female He Created Them”: An Examination of the Mystery of Human Gender in St. Maximos the Confessor Canadian Orthodox Seminary Studies in Gender and Human Sexuality 2 (Dewdney 1995), esp. 24-25.
8 . Cр. G. Mantzaridis, Soziologie des Christentums (Berlin 1981), 129ff, id., Grundlinien christlicher Ethik (St. Ottilien 1998), 73.
9 . Желающих углубить мой весьма краткий обзор исторических и канонических источников относительно ритуальной нечистоты можно отослать к следующему исперпывающему исследованию: E . Synek , „ Wer aber nicht v ö llig rein ist an Seele und Leib …” Reinheitstabus im Orthodoxen Kirchenrecht,” Kanon Sonderheft 1, (München-Egling a.d. Paar 2006).
10 . E. Fehrle, Die kultische Keuschheit im Altertum in Religionsgeschichtliche Versuche und Vorarbeiten 6 (Gießen 1910), 95.
11 . Тамже , 29.
12 . Там же, 37.
13 . Cр. R. Taft, “Women at Church in Byzantium: Where, When – and Why?” Dumbarton Oaks Papers 52 (1998) 47.4
14 . I. Be’er, “Blood Discharge: On Female Impurity in the Priestly Code and in Biblical Literature,” in A.Brenne r (ed.), A Feminist Companion from Exodus to Deutoronomy (Sheffield 1994), 152-164.
15 . J. Neusner, The Idea of Purity in Ancient Judaism (Leiden 1973).
16 . M. James, The Apocryphal New Testament (Oxford 1926), 42. Cр. Taft, “Women” 47.
17 . D. Wendebourg, “Die alttestamentli chen Reinheitsgesetze in der frühen Kirche,“ Zeitschrift20für Kirchengeschichte 95/2 (1984) 149-170.
18 . Cр. Samariter,“ Pauly-Wissowa II, 1, 2108.
19. In Matthaeum Homil. XXXI al. XXXII, PG 57, col. 371.

20. Wendebourg, “Reinheitsgesetze” 150.
21 . E. Synek, “Zur Rezeption Alttestamentlicher Reinheitsvorschriften ins Orthodoxe Kirchenrecht,” Kanon 16 (2001) 29.
22 . См. ссылки у Wendebourg, “Reinheitsgesetze” 153-155.
23 . Justin, Dialog. 13, Origen, Contr. Cels. VIII 29.
24 . V, 3. C р . Wendebourg, “Reinheitsgesetze” 154.
25 . Stromata III/XII 82, 6.6
26 . Сзаметнымисключениемсв . Иринея, который не рассматривал сексуальность как результат грехопадения. См. Adv . Haer. 3. 22. 4. Cр. J. Behr, “Marriage and Asceticism,” unpublished paper at the 5th International Theological Conference of the Russian Orthodox Church (Moscow Nov. 2007), 7.
27 . J. Behr, Asceticism and Anthropology in Irenaeus and Clement (Oxford 2000), 171-184.
28 . S. Stelzenberger, Die Beziehungen der frühchristlichen Sittenlehre zur Ethik der Stoa. Eine moralgeschichtliche Studie (München 1933), 405ff.
29 . De monogamia VII 7, 9 (CCL 2, 1238, 48ff).
30 . Div. Institutiones VI 23 (CSEL 567, 4 ff).
31 . Paed. II/X 92, 1f (SC 108, 176f).
32 . Сf. Behr, “Marriage and Asceticism,” 7.
33 . De exhortatione castitatis X 2-4 (CCL 15/2, 1029, 13ff). С f . Wendebourg , “ Reinheitsgesetze ” 159.
34 . Множество исследований было написано по поводу взаимоотношений Оригена с философскими течениями его времени. Резюме современных исследований по теме см. у D . I . Rankin , From Clement to Origen . The Social and Historical Context of the Church Fathers, (Aldershot-Burlington 2006), 113-140.
35 . Cat.in Ep. ad Cor. XXXIV 124: C. Jenkins (ed.), “Origen on 1 Corinthians,” Journal of Theological Studies 9 (1908) 502, 28-30.
36 . Hom. in Lev. VIII 3f (GCS 29, 397, 12-15).
37 . См. L. W. Barnard, “The Background of Early Egyptian Christianity,” Church Quarterly Rev. 164 (1963)
434, также M. Grant, The Jews in the Roman World (London 1953), 117, 265. Cр. ссылки у Wendebourg, “Reinheitsgesetze” 167.
38 . См . M. Саймън, Recherches d'Histoire Judéo-Chrétenne (Pa ris 1962), 140 и с., И М. Грант, еврейско християнство в Антиохия през Втория век, ”Judéo-Christianisme (Paris 1972) 97-108. Cp. Връзки от Wendebourg, “Reinheitsgesetze” 167.8
39. Дидакалия XXVI. H. Achelis-J. Флеминг (ред.), Die ältesten Quellen des orientalischen Kirchenrechts 2 (Лайпциг 1904), 139.
40. На същото място 143.
41. Popovodudatysm. Т. Tenšek, L'ascetismo nel Concilio di Gangra: Eustazio di Sebaste nell'ambiente ascetico
42. J. Gribomont, “Le monachisme au IVe s. bg Asie Mineure: де Gangres au messalianisme, Studia Patristica 2 (Берлин 1957), 400-415.
43. P. Joannou, Fonti. Discipline générale antique (IVe-IXes.), Фаш. IX, (Grottaferrata-Rome 1962), t. I, 2,
89. Английски трансфер (педалион) D. Cummings (Chicago 1957), 523.
44. Виж. Tenšek, L'ascetismo 17-28.9
45. Joannou, Discipline 91, The Rudder 524.
46. Tenšek, L'ascetismo 28.
47. Joannou, Discipline 94, The Rudder 527.
48. По-късно развитие на концепцията за ритуална нечистота във Византизъм. П. Вискусо, „Чистота и сексуална дефиниция в късна византийска теология“, Orientalia Christiana Periodica 57 (1991) 399-408.
49. Вж H. Hunger, „Christliches und Nichtchristliches im byzantinischen Eherecht“, Österreichisches Archiv für Kirchenrecht 3 (1967) 305-325.
50. C. L. Feltoe (изд.), "Писма и други" на Дионисий Александрийски (Cambridge 1904), 102-
103. Поп вода и автентичност. P. Joannou, Discipline générale antique (IVe-IXes.) 1-2 (Grottaferratta-Rom 1962), 2, 12. Преводът е адаптиран според Kormchy 718.
51. Патриарх Павел, “Може ли жена винаги да посещава храма?” 24.
52. R. F. Тафт, История на литургията на Св. Йоан Златоуст, том VI. Причастието, Деня на благодарността и заключителните ритуали, Рим 2008 (OCA 281), 204-207, 216.
53. Вижте коментара на Теодор Балсамън (ок. 1130 / 40- пост 1195) относно това правило: в еписта. S. Dionysii Alexandrini ad Basilidem episcopum, може. 2, PG 138: 465C-468A.
54. Може ли. 8, Rallis - Potlis II, 133.
55. Английски превод на Кормчи 719. Патриарх Павел буквално цитира Зонар в "Може ли жена винаги да ходи на църква" 25.11
56. Klutschewsky, “Frauenrollen” 174.
57. Виж Въпроси и отговори на отец Максим Козлов на уебсайта на църквата Татяна в Москва: www.st-tatiana.ru/index.html?did=389.
58. CPG 244, Joannou, Discipline II, 243-244, 264.
59. W. Riedel, Die Kirchenrechtsquellen des Patriarchats Alexandrien (Лайпциг, 1900), 209. Виж, P. Bradshaw (изд.), Каноните на Hippolytus, английски. от C. Bebawi (Bramcote 1987), 20.

60. P. Browe, Beiträge zur Sexualethik des Mittelalters, Breslauer Studien zur historischen Theologie XXIII (Бреслау 1932). Относно развитието на понятието за ритуална нечистота на Запад във връзка с безбрачието на свещеничеството, виж Х. Бродерсен, Дермовенци на комунизма в Алтертум и Мителлатер. Ein Beitrag zur Geschichte der Frömmigkeitshaltung, Услуги по дисертация на UMI (Ann Arbor 1994), 23-25, 132.12

61. PL 77, 1194С - 1195В.

62. Неуверен за живота си за жена, например, aux origines de la morale sexuelle occidentale (VIe-XIe s.) (Париж 1983), 11 , 73-82.
63. Ibid, 14.
64. E. Levin, Ithaca-London 1989, 46.
65. Разпит на кирика, Руска историческа библиотека VI (Санкт Петербург 1908), 34, 46.
66. I. Забелин. Животът на руските царе през XVI в. XVII век (Москва 2000), том II, 2-3.
67. Реквием (Киев, 1606 г.), ср. 674v-675r. Оп. от Левин, Секс и общество 170.
68. Б. Успенски, Цар и Патриарх (Москва 1998), 145-146, бележки 3 и 5.
69. „Молитва на първия ден от раждането на жената на момчето завинаги“, Требник (Москва 1906), 4 v -5 v.
70. „Молитви на жената на детето за четиринадесет дни”, пак там, 8-9.14
71. Синек, “Wer aber nicht,” 152.
72. Същото е 148.
73. Департамент по религиозно образование, православна църква в Америка (изд.), Жени и мъже в църквата. Изследване на Общността на жените и мъжете в Църквата (Syosset, New York 1980), 42-43.

Гледайте видеоклипа: Запознайте се с мормоните - официален филм - Full HD (Октомври 2021).

Pin
Send
Share
Send
Send